Can you turn on the light,
please?

Но той се чувстваше като сълза, падаща от лицето на актьор, по време на пиеса. Изкуствен, използван и забравен, след като постигне целта си.незначещ нищо, в неподходящ момент, но имащ способността да манипулира всеки стига да поиска. Чувстваше се един от многото, а единственото което искаше, бе да бъде истински оценен и запомнен. не с това, че можеше да се приобщи към всяка компания, а просто заради самото му съществуване. Но се страхуваше. Страхуваше се да захвърли всички маски, които толкова време е използвал, защото не искаше да бъде пренебрегнат и отхвърлен. Страхуваше се да не остане сам.
И пак като сълза той щеше идва там където е нужен, но в края той отново щеше да бъде недооценен и забравен.